Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу тебе в разговорите зад гърба ти

Въпрос: За или против разговорите зад гърба? 50/50? 40/60?

Някои мислят че да говориш зад гърба на някой е неправилно. Други нямат нищо напротив да поклюкат за половин-един час вдъхновени от хипотезите си за тебе, без ти да си там.

Лоши или не, тези разговори съществуват.

На някои места такива разговори всъщност играят важна роля в социалния живот на хората. Затова те внимават какво казват, внимават какво правят и внимават като цяло. То си е цяло изкуство да си "self-conscious", или както баща ми казва, да плащаш данък обществено мнение.

Като снимка във фейсбук, това което казваш и правиш е обект на всякаква интерпретация.
Казваш нещо, и хорицата след това си пускат кометнарите за него, я схванали, я не.

Кофтито е, че често изреченията и снимките, веднъж изтръгнати от дадения контекст престават да носят посланието, което авторът им е целял да вложи в тях и публиката влага свое собствено значение в това, което вижда. Така изречението "Мисля че професорът Х не си върши работата добре" мутира в трагизми от сорта на "Той не харесва начина на преподаване тук, май и университета не му харесва", или "Той не харесва професор Х и курса въобще"...не дай си боже да постнеш снимка на която си хванал бронзова статуя за задника... какво ли би казал Кант за достойнството на металната репродукция на човешката фигура...

От логическа гледна точка, тези изречения не са тавтологично равнозначни. Даже не са производни едно на друго. Струва ми се, че те по-скоро са отражение на това как хората искат да те възприемат.

Точно както влюбения вижда само доброто, а отегчения обект на любовта открива само кусури.

А може би понякога не е така. Може би понякога коментарите, на които не ставаме свидетели, са обективни. Може би си казал "Х не ме кефи щото У" и хората си се събират и от Икономическата криза минават на тебе и твоята неприязън към Х. Но защо го правят? Дали за да се опитат да те опознаят по-добре, или за да намерят отдушник за емиоциите, които са трупали по твой адрес, или?

И защо зад гърба а не пред него?

Интересно е и как сякаш ни е гадно само когато това което говорят зад гърба ни ни вреди. Сякаш няма много хора, които да възразяват, когато ги хвалят или преувеличават положителните им черти без тяхно знание.

Picture: The mask by ~0xanathos0 @ Deviantart.com

"Всичко е пари"

---

"Не мога да повярвам, че вече сте на по 19 години и не сте разбрали, че всичко е пари."
~...

L0rd_N3rd: Аз пък викам, че всичко е енергия... или липса на енергия.
Razvratron: Аз пък мисля, че всичко е любов. По възможност неплатонична.
Някъв: Но с пари можеш да си купиш секс.
Razvratron: Да, но със любов можеш да си набавиш пари.
Някъв: Но здраве не можеш!
Razvratron: Аде бе!
Starburst: Мисля, че думата "всичко" прави аргументите ви изначално грешни. Крайностите винаги са грешни, но казвайки винаги и аз би трябвало да греша...
L0rd_N3rd: Айде пак! Може би повечето неща се свеждат до задоволяването на нуждата за щастие. "Животът е радост и тъга! Днес се чудиш, а утре не се будиш..."
Някъв: Въпросът е, кой е истинския начин да се задоволи тази нужда.
Starburst: Защо пък да е само един начинът? Зависи...
Някъв: Ама -
L0rd_N3rd: Инжектирай си ендорфин в мозъка и умри.

George Carlin says...

"...they are always willing to trade away a little of their freedom in exchange for the feeling, the illusion of security..."

Ей така...

Защо когато американците избият милион мюсулмани е мироопазваща мисия, а когато Русия и Грузия се сдърпат е "Major war conflict", примесен с люта критика и разочарован тон спрямо руската политика от yahoo news. Така е! Както Джордж Карлин беше казал в едно шоу за оная заповед "Не убивай!" - "Тя подлежи на различни тълкувания. Май че в световната история най-много кръвопролития са ставали именно в името на религията. Май зависи кой убива, и кого го убиват..."

Споменах ли за "Великия ров" и "Стената на страха"? Хуху.

Егоист ли съм ако ти кажа, че си егоист?

# (ethics) the theory that the pursuit of your own welfare in the basis of morality
# concern for your own interests and welfare
@wordnet.princeton.edu/perl/webwn

Мисля също така, че Оскар Уайлд беше казал, че хората наричат егоисти онези, от които нямат позла, но не съм сигурен.

И все пак, ако аз те нарека егоист, не означава ли това, че се възмущавам от това, че работиш, говориш и мислиш само за себе си? Един вид, дразня се, че дори за минутка не се замисляш за мене. А дали това, че ме е яд, че не мислиш за мене не е вид егоизъм? Защото ти ме лишаваш от количеството щастие, което би могъл да ми дадеш, но не искаш... Ми хубу...

Не мисля, че ако си егоист от време на време си лош човек. Понякога за да даде човек повече, трябва да вземе повече. Пък и дори да не дадеш, нали трябва да се държа като алтруист и да приема, че бидейки егоист, ти доставяш щастие на себе си, което само по себе си би трябвало да прави и мене щастлив?

photo: egoist by ~gkes@Deviantart.com

"Сериозно"

Скучни
задръстени
тънкообидни
викащи
сухи
губещи
гадни
сдухващи
безцветни
неготини
съдещи
всезнаещи
спъващи
практични
безполезни
смешни
фанатични
малки
"сериозни хора."

picture by ©2004-2008 ~Cielrouge @ deviantart.com

За Красотата

Днес, докато се връщах от центъра, започнах да си мисля за красотата. Достигнах до някои заключения, които са ми твърде пресни за да отстоявам титанично, но и ми харесват твърде много за да захвърля ей така. А може би невероятните изводи, които произведох са нещо, което съм прочел из нета в тъмата на някоя нощ, така че ако доловите идея, която вече сте чували, моля да ми кажете източника, че да я прочета в оригинал :)

Физическата красота сякаш е физическата манифестация на душевни качества, които хората харесват. И като погледнат манифестацията, изпитват задоволство и може би се впечатляват макар и да подозират в измама носителя им. Аз поне като видя някое момиче, което изглежда нежничко, почвам да вярвам, че тя е такъв човек. Първоначално съдя за невидимото от видимото. Което често е грешен подход. Нали казват, че по дрехите посрещат а по ума изпращат.

Никога няма да забравя актьора от "Тримата от запаса" - поручика. Той имаше един такъв дълъг нос - като цяло не приличаше нито на Трите Хикса, нито на военната машина - полковник Бъртън, от "Generals". Един кльощав, сух беше тоя актьор. Но после взимаше смело трудните решения, говореше си на немски с момичето, което го обичаше, имаше чувство за хумор, вдъхваше кураж на хората си и умря за тях в края на филма. Така го запомних като красив, въпреки че ако го кажеш в Cosmopolitan ще те гледат странно. Нещо като Ал Пачино. В което може би се крие и разликата между Холивудското и Европейското кино - в едното всичко е видимо, докато при другото повечето неща се внушават.

Може би и в рисуването е така. Аз не мога да рисувам добре, но се опитвам да се науча. Преди акцентирах на техниката - така се прави око, така крак, а това е косъм от вежда, двеста пъти плийс. Но не ми се получава. Все едно да рисуваш това, което си мислиш, че трябва да виждаш, а не това, което виждаш. Открих, че сякаш повече ми се получават нещата ако акцентирам върху това, което ми предава настроението, а не онова, което го уж трябва да го направя в името на анатомията на Бамес.

Може би е така и с писането, музиката, математиката и всичко останало. Ако някой има наблюдения, нека ги сподели.

Аджелина Джоли да изглежда авантюристична, и смела, и малиии... Просто като я погледнеш, това да ти идва на ум. Това е написано на опаковката, но какво ли е вътре.

И ако перефразирам (това дано се пише така) думите на Екзюпери - че това което е истински важно не може да се види с очите, бих казал, че истинската красота е онази, която човек вижда и със затоворени очи.